Каракачанско куче - отглеждане и особености

         Бях провокирана да публикувам такава статия, след като моят брат ме помоли да проверя в интернет особеностите при отглеждането на каракачанското куче.  Точно такава порода куче е получил като подарък от свой приятел.
         Дълго се рових в интернет докато ги "проуча", май не ги харесват много тези кучета :) хаххах  майтапя се ... аз честно да си призная много ме е страх от кучета, дори дребна порода да е, пък какво остава за такъв "звяр" , ама ... да не се отплесвам от темата ... та така, ето какво открих за тези "хубавички, сладички кученца" /бляк/:

         Каракачанско куче - породата, с която Ние, Българите трябва да се гордеем! Известна с различните си синонимни имена (Българско пастирско куче, Тракийски молос, Българско планинско куче, Влашко куче, Каракачанско куче, Вълкодав, Чорбанско куче), тази порода се превърна в наша Национална гордост.

Произход

България

Предназначение на породата

Куче, съпровождащо стадата - овце, куче - придружител, служебно куче

Тегло

Мъжки - 40 - 55 кг
Женски -  30 - 45 кг

Ръст

Мъжки - 63 - 73 см
Женски - 60 - 68 см

Космена покривка  -  Двуцветна, 

Има гъста, средно дълга и обилна козина. Космената й покривка се състои от дълги, прави и твърди покривни косми с много добре развит, плътен и твърд подкосъм.

Около шията и гърдите окосмяването е много и образува т.нар. "грива". Задната част на крайниците също са покрити с обилни косми. Най – къса е козината на главата, ушите, муцуната и предната част на крайниците. С най – голяма дължина са космите на опашката, които могат да достигнат около 15 см.

Според дължината на косъма има 2 разновидности:

• Дългокосмести - покривните косми по тялото са с дължина повече от 12 см
• Късокосмести -  покривните косми по шията, тялото и крайниците не са повече от 12 см

Характер и поведение на Каракачанка

Самото име на породата говори за нейният темперамент. Каракачанката е властна и горда порода, излъчваща смелост, респект и независимост.

Има твърд и уравновесен характер. Проявява голяма безстрашност, издръжливост, преданост и работоспособност.

Има вродено чувство за териториална защита, което я прави отличен пазач на дома или стадото.

Лаят й е силен, плътен и дебел. Когато ръмжи оголва зъбите си застрашително и козината й настръхва, което от своя страна внушава респект, дори и страх.

Отличава се със сравнително висок интелект и недоверчивост към непознати.

Ако бъде заплашена Каракачанката обикновено проявява активна отбранителна реакция и агресия, но след отминаване на заплахата бързо се успокоява. Могат да проявят агресия и към хищни животни и най – вече към други кучета.

        Зъбите при Каракачанското куче са 42 на брой - 20 в горната челюст и 22 в долната челюст, големи и бели. Кучешките зъби (dens caninus) са много мощни и здрави. При излизането им от зъбните алвеоли на челюстите са с дебела основа и се характеризират с голяма дължина - при затворени челюсти върховете на кучешките зъби от горната челюст, достигат под основата на кучешките зъби от долната челюст. Като недостатък се отчита липсата на зъби. Най често липсват предкътници - Р1, Р2 или кътници -МЗ, по рядко се наблюдава липса при инцизивите.

          Допустими при Каракачанското куче са ножицовидната и клещовидната захапка. Като много тежък недостатък се посочва наличието на обратна захапка. Често изниква въпросът, дали да се използва някой разплодник, при условие че е с обратна захапка. Моето лично мнение по този проблем, е че не бива да се пресилва значението на този признак от селекционна гледна точка, и заради него лекомислено да се отхвърля определен екземпляр. Това ще рече, че ако даденият разплодник притежава много ценни признаци и е препотентен по повечето от тях (твърдо предава своите признаци в потомството си), не би било от полза за породата да се изключва от разплод, само защото е с обратна захапка. Още повече, че все още не е напълно установен механизма на унаследяване на този признак. Например, често пъти при съешаване на Каракачански кучета с обратни захапки, в поколението има кучета с нормална захапка и обратно, при съешаване на Каракачански кучета с нормални захапки, при някои от родените кучета се наблюдава обратна захапка.

Отглеждане

            Каракачанката е куче с гъста и обилна козина, поради което предпочита и се чувства по - добре в планинските райони, където температурите са значително по – ниски. Независимо от това породата е страшно издръжлива на всякакви атмосферни условия.
Поради големите размери на породата и нуждата от постоянно движение не се препоръчва за отглеждане в апартамент.
Тъй като има развито чувство за териториалност, лично пространство и собственост, затвореното пространство може да озлоби кучето.
Мястото, където ще се чувства най – комфортно и свободно е големият двор, където ще може да покаже незаменимите си качества на пазач.

Грижи за козината

Като куче с гъста и обемна козина, кучето изисква сериозни и отговорни грижи. Трябва да се къпе и разресва редовно за да не се стигне до сплъстяване на тази огромна козина.

Дресировка

Каракачанката се адаптира сравнително лесно към дадената среда и е възприемчива на дресировка, но обучението й трябва да започне още докато е малка, за да може да изгради необходимите навици, да стане предана на своя стопанин и да реагира адекватно на различните ситуации, в които попада.
Трябва да се прояви спокойствие и постоянство. Ако се обучи на време, тя ще се превърне в незаменим и верен помощник на своя "господар", с гордост ще пази стадото и Вашето имущество.
През последните години Каракачанското куче се селекционира да охранява без подаването на команда, което от своя страна води до трудно предсказуеми нападения и хапане от негова страна.

Добави в Svejo

Как се отглежда декоративно зайче

Мини зайчето или декоративно зайче, става все по-популярен домашен любимец в България и може да се намери в много от зоомагазините в страната. То живее между 5 и 15 години, като най-често достига възраст около 10 години.

Не изисква прекалени грижи. Достатъчно е да му обръщате внимание сутрин и вечер. Не вдига шум, като кучетата и котките, поради което е подходящ домашен любимец и за апартамент. Обича хората, да тича и си играе около вас, въпреки че противно на желанията ви, може да не се чувства най-добре да го държите в ръце. За съжаление съжителството на зайчето с малки деца често завършва със сериозни проблеми за зайчето, тъй като децата не са достатъчно внимателни към него.

Може да живее и само, въпреки че с още едно и дори две зайчета, би се чувствало по-добре. Може да съжителства и с животни от вида на хамстерите, но по-едри животни, като кучета и котки, дори и да не го нападат, може да му причинят силен стрес от уплаха.

Отглеждане:

1. Не е вярно, че зайчето е тихо животно. То обича да рови и може да го прави по цял ден, влудявайки ви. Но това не е най-лошото. То може да го прави и по цяла нощ. Така че , когато си взимате зайче , имайте в предвид къде можете да го изнасяте вечер, за да не ви безпокои.
2. Ако искате да имате повече от едно зайче, трябва да знаете, че трябва да си вземете още в началото две малки зайчета. Ако по-късно си вземете второто зайче, когато първото е вече пораснало, не зависимо от пола им, те няма да се погаждат. По-добре е зайчетата да са от един пол, за да не ви се налага през 3-4 месеца да се чудите къде да слагате малките :)
3. Зайчето може да стои на балкона през лятото и през деня, но не и през зимата и през нощта. В противен случай рискувате да се простуди и да умре.
4. Пускайте зайчето да се разхожда поне един път на ден за по минимум 10 - 15 минутки и поне първите няколко месеца го гледайте нон-стоп, защото иначе рискувате: напишкан килим, легло , обувки и т.н.; изгризани кабели; изядени тапети, надъвкани краища на килими и висящи дрехи и други.
5. НИКОГА, АМА НИКОГА не къпете зайчето. Може да му мокрите ушичките по малко, когато е топло, като внимавате да не му влезе вода в ушите или да му миете лапите, но не повече. От собствен опит ви казвам, че не искате да го чуете как пищи. Зайчето се ужасява от вода, ще помисли, че умира, а от стрес като нищо малкото зайче да умре. То само си има начини да се почиства.
6. Зайчетата обичат да ги галят и да им се радват, да лежат до вас, но не обичат да ги гушкат. Дори и да стои кротичко, зайчето се страхува. По-добре не го тормозете.
7. Зайчето не може да се извежда навън за разходка, колкото и да ви се иска. Проблемът е, че то не може да бъде ваксинирано както кучето за паразити и затова е изключително уязвимо към тях. А също и към стомашни болести. Стомахът е най-слабото място на зайчето. Затова излизането - само инцидентно!

Хранене:

8. По-добре не му давайте нищо за ядене, за което не сте сигурни, че може да яде. Има храни, които са вредни и отровни за зайчето, въпреки че на вас може да не ви се струва така. Например прясната тревичка, може да предизвика диария и подуване, от което зайчето ДА УМРЕ. Сушете тревата поне няколко дни, а най-добре взимайте пакетирано сено от магазина;
9. Не прекалявайте с гранулираната храна, от нея зайчето дебелее, редувайте пакетирана с насипна, за да получава различни витамини. Взимайте от магазина минерални блокчета, които зайчето ближе, ако се чувства лишено от витамини и крекери от време на време, за да си пили зъбките.

Болести:

10. Зайците са крехки животни, трябва да се внимава с тях. Ако забележите нещо нетипично и странно, по-добре се обадете на ветеринаря да питате.
11. Ако забележите оплешияващи петна по зайчето веднага го заведете на лекар . Вероятно е хванало гъбички. Те са упорити и много досадни. Ветеринарят предписва лекраство, с което мястото се маже ежедневно. Не позволявайте на зайчето да изближе лекарството, защото така няма да се оправи. Лекарството не е отровно.
12. Зайчето е много невнимателно животно, то скача и тича, понякога без да мисли за последствията или просто надценява възможностите си. Внимавайте къде ходите, то е толкова бързо, че като нищо ще се вмъкне между краката ви и ще го сритате правейки крачка, без да искате. Ако зайчето се удари, заведете го на ветеринар веднага щом се успокои!

И още:

В никакъв случай да не му се дават моркови, зеле, сухари, хляб, пресни треви, марули и тем подобни неща. След 3-я месец през ден може по много малко краставичка прясна или ябълка. Иначе, ако им се дава от другите неща (нищо, че се шири, че на зайчетата се дава зеле и моркови), може да имат проблеми с диария и да умрат от това. Сено сухо да имат постоянно и също обичат люцерна, но и тя да е суха .

На зайците им се слага ваксина срещу стомашни-чревни гадинки, които са активни само през топлите сезони, затова го водете на ваксина през пролетта ( март, април ). Полът на зайците може да се разбере след 3, 4-тия месец.

Не взимайте на зайчето плюшени играчки. Ако не станат на парцали, ще се изцапат и ще замиришат. Най-хубавата играчка, която можете да му вземете е гризинка. Продават ги по магазините. Представлява дървена пръчица облепена с вкусотийки - зрънца, сушени плодове, ядки и т.н. Закача се на клетката и зайчето се занимава да си го глозга. Когато зрънцата и другите вкусотийки свършат, зайчето си точи зъбките на пръчицата. Не му взимайте каква да е пръчица от двора например, защото само някои видове дървета са полезни и безвредни за зайчетата.

Не е добре на зайчето да се дават натурални зеленчуци. В зоомагазините се продава голям асортимент от специални храни за гризачи, сено и люцерна, чиято цена не е висока. Ако все пак държите да давате на зайчето зеленчуци и плодове, те трябва задължително да са изсушени. Не взимайте на зайчето аквариум - 1) ще излезе скъпо, защото трябва да вземете голям , 2) ще е много по-трудно да го почиствате. Вземете клетка с плътно дъно. За съжаление няма как да се разминете с този разход, тъй като зайчетата гризкат всякакви неща, а понякога - харесат ли си местенце за тоалетна из къщата Ви, почти няма начин да го откажете. Начинът за научаване на зайчето да пишка на определено място е като в малко легенче или тавичка, поставите вестник и отгоре тоалетната и понякога дори сено отгоре, за да се задържа на това място зайчето и да си го определи като тоалетна.

Това е моето сладко декоративно зайче. Имам го от няколко дни.

Един малък игрив сладур
... и непослушен :)

Добави в Svejo