Погребението на Любовта!😐
В прохладна лятна сутрин на гробището се събра група в траурни одежди.
В прохладна лятна сутрин на гробището се събра група в траурни одежди.
- Днес ние сме тук, за да изпратим Любовта ... - плачливо започна Мъката.
Цинизмът изпуши една цигара, изплю се и...гръмогласно прекъсна траурната реч:
- Я престанете! Много му е притрябвала на някого! В окови се роди и без крила. Урод над уродите. Скиташе по улиците с Лъжата, а Измамата вечно и висеше на шията. Бори се за кратко с Агонията и готово. Още една душа изгоря в огъня и. Някой да иска шишчета? Побързайте, докато не е изстинала жарта ...
- За покойника или добро, или нищо - прекъсна го Нравствеността. - Аз, разбира се, също я осъждах, но това все пак е Любов, а не Похот или Разпуснатост. И каквато и да е била, заслужава поне да помълчим в нейна памет.
- Тя беше близка приятелка с Искреността - изхлипа Жалостта. - Никой не ще я замени.
- Обидата беше и нейната приятелка Непростимостта. Те я убиха, те и никой друг - раздаде се гласът на Вълнението.
- Сега аз ще живея в дома и - вдигна глава Пустотата.
- А казват, че Надеждата умирала последна - изсмя се Цинизмът, гледайки как Надеждата се задави в кашлица, грижовно придържана от Илюзията. - Скоро май пак ще се събираме на погребение. Нещо не виждам Страстта наоколо ...
- Тя е в кома - тихо каза Истината. - А за покойната знам повече от всички вас и ще се постарая Паметта да съхрани нейните искрящи от смях очи и трепетно биене на сърцето, когато загуби Покоя. Ще и издигнем паметник от отломките на рухналата Мечта.
Целувките и Докосванията стояха отстрани, притиснати до Нежността. Ласката мачкаше кърпичката си и не смееше да се доближи.
Неизбежността тихо свали капака. Нямата Справедливост сведе поглед, когато я пускаха в гроба.
- Почивай в мир!
И Гордостта хвърли първата буца пръст ...
Цинизмът изпуши една цигара, изплю се и...гръмогласно прекъсна траурната реч:
- Я престанете! Много му е притрябвала на някого! В окови се роди и без крила. Урод над уродите. Скиташе по улиците с Лъжата, а Измамата вечно и висеше на шията. Бори се за кратко с Агонията и готово. Още една душа изгоря в огъня и. Някой да иска шишчета? Побързайте, докато не е изстинала жарта ...
- За покойника или добро, или нищо - прекъсна го Нравствеността. - Аз, разбира се, също я осъждах, но това все пак е Любов, а не Похот или Разпуснатост. И каквато и да е била, заслужава поне да помълчим в нейна памет.
- Тя беше близка приятелка с Искреността - изхлипа Жалостта. - Никой не ще я замени.
- Обидата беше и нейната приятелка Непростимостта. Те я убиха, те и никой друг - раздаде се гласът на Вълнението.
- Сега аз ще живея в дома и - вдигна глава Пустотата.
- А казват, че Надеждата умирала последна - изсмя се Цинизмът, гледайки как Надеждата се задави в кашлица, грижовно придържана от Илюзията. - Скоро май пак ще се събираме на погребение. Нещо не виждам Страстта наоколо ...
- Тя е в кома - тихо каза Истината. - А за покойната знам повече от всички вас и ще се постарая Паметта да съхрани нейните искрящи от смях очи и трепетно биене на сърцето, когато загуби Покоя. Ще и издигнем паметник от отломките на рухналата Мечта.
Целувките и Докосванията стояха отстрани, притиснати до Нежността. Ласката мачкаше кърпичката си и не смееше да се доближи.
Неизбежността тихо свали капака. Нямата Справедливост сведе поглед, когато я пускаха в гроба.
- Почивай в мир!
И Гордостта хвърли първата буца пръст ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар