Каракачанско куче - отглеждане и особености

         Бях провокирана да публикувам такава статия, след като моят брат ме помоли да проверя в интернет особеностите при отглеждането на каракачанското куче.  Точно такава порода куче е получил като подарък от свой приятел.
         Дълго се рових в интернет докато ги "проуча", май не ги харесват много тези кучета :) хаххах  майтапя се ... аз честно да си призная много ме е страх от кучета, дори дребна порода да е, пък какво остава за такъв "звяр" , ама ... да не се отплесвам от темата ... та така, ето какво открих за тези "хубавички, сладички кученца" /бляк/:

         Каракачанско куче - породата, с която Ние, Българите трябва да се гордеем! Известна с различните си синонимни имена (Българско пастирско куче, Тракийски молос, Българско планинско куче, Влашко куче, Каракачанско куче, Вълкодав, Чорбанско куче), тази порода се превърна в наша Национална гордост.

Произход

България

Предназначение на породата

Куче, съпровождащо стадата - овце, куче - придружител, служебно куче

Тегло

Мъжки - 40 - 55 кг
Женски -  30 - 45 кг

Ръст

Мъжки - 63 - 73 см
Женски - 60 - 68 см

Космена покривка  -  Двуцветна, 

Има гъста, средно дълга и обилна козина. Космената й покривка се състои от дълги, прави и твърди покривни косми с много добре развит, плътен и твърд подкосъм.

Около шията и гърдите окосмяването е много и образува т.нар. "грива". Задната част на крайниците също са покрити с обилни косми. Най – къса е козината на главата, ушите, муцуната и предната част на крайниците. С най – голяма дължина са космите на опашката, които могат да достигнат около 15 см.

Според дължината на косъма има 2 разновидности:

• Дългокосмести - покривните косми по тялото са с дължина повече от 12 см
• Късокосмести -  покривните косми по шията, тялото и крайниците не са повече от 12 см

Характер и поведение на Каракачанка

Самото име на породата говори за нейният темперамент. Каракачанката е властна и горда порода, излъчваща смелост, респект и независимост.

Има твърд и уравновесен характер. Проявява голяма безстрашност, издръжливост, преданост и работоспособност.

Има вродено чувство за териториална защита, което я прави отличен пазач на дома или стадото.

Лаят й е силен, плътен и дебел. Когато ръмжи оголва зъбите си застрашително и козината й настръхва, което от своя страна внушава респект, дори и страх.

Отличава се със сравнително висок интелект и недоверчивост към непознати.

Ако бъде заплашена Каракачанката обикновено проявява активна отбранителна реакция и агресия, но след отминаване на заплахата бързо се успокоява. Могат да проявят агресия и към хищни животни и най – вече към други кучета.

        Зъбите при Каракачанското куче са 42 на брой - 20 в горната челюст и 22 в долната челюст, големи и бели. Кучешките зъби (dens caninus) са много мощни и здрави. При излизането им от зъбните алвеоли на челюстите са с дебела основа и се характеризират с голяма дължина - при затворени челюсти върховете на кучешките зъби от горната челюст, достигат под основата на кучешките зъби от долната челюст. Като недостатък се отчита липсата на зъби. Най често липсват предкътници - Р1, Р2 или кътници -МЗ, по рядко се наблюдава липса при инцизивите.

          Допустими при Каракачанското куче са ножицовидната и клещовидната захапка. Като много тежък недостатък се посочва наличието на обратна захапка. Често изниква въпросът, дали да се използва някой разплодник, при условие че е с обратна захапка. Моето лично мнение по този проблем, е че не бива да се пресилва значението на този признак от селекционна гледна точка, и заради него лекомислено да се отхвърля определен екземпляр. Това ще рече, че ако даденият разплодник притежава много ценни признаци и е препотентен по повечето от тях (твърдо предава своите признаци в потомството си), не би било от полза за породата да се изключва от разплод, само защото е с обратна захапка. Още повече, че все още не е напълно установен механизма на унаследяване на този признак. Например, често пъти при съешаване на Каракачански кучета с обратни захапки, в поколението има кучета с нормална захапка и обратно, при съешаване на Каракачански кучета с нормални захапки, при някои от родените кучета се наблюдава обратна захапка.

Отглеждане

            Каракачанката е куче с гъста и обилна козина, поради което предпочита и се чувства по - добре в планинските райони, където температурите са значително по – ниски. Независимо от това породата е страшно издръжлива на всякакви атмосферни условия.
Поради големите размери на породата и нуждата от постоянно движение не се препоръчва за отглеждане в апартамент.
Тъй като има развито чувство за териториалност, лично пространство и собственост, затвореното пространство може да озлоби кучето.
Мястото, където ще се чувства най – комфортно и свободно е големият двор, където ще може да покаже незаменимите си качества на пазач.

Грижи за козината

Като куче с гъста и обемна козина, кучето изисква сериозни и отговорни грижи. Трябва да се къпе и разресва редовно за да не се стигне до сплъстяване на тази огромна козина.

Дресировка

Каракачанката се адаптира сравнително лесно към дадената среда и е възприемчива на дресировка, но обучението й трябва да започне още докато е малка, за да може да изгради необходимите навици, да стане предана на своя стопанин и да реагира адекватно на различните ситуации, в които попада.
Трябва да се прояви спокойствие и постоянство. Ако се обучи на време, тя ще се превърне в незаменим и верен помощник на своя "господар", с гордост ще пази стадото и Вашето имущество.
През последните години Каракачанското куче се селекционира да охранява без подаването на команда, което от своя страна води до трудно предсказуеми нападения и хапане от негова страна.

Добави в Svejo