от тук, от там



Има дни, във които не ми се говори –
Искам просто да гледам във нищото...
Изморих се да бъда любезна, да споря...
Не понасям в живота си вече излишъци...

Има дни, във които съм си самодостатъчна
Даже вече не искам да бъда обичана...
Изморих се до болка от толкова чакане,
От надеждите празни, от мечтите отричани...

Има дни, във които по-малко умирам
И завинаги нещо от мен си отива...
Има дни, във които животът ми спира...
Колко искам да се събудя утре щастлива –

Колко искам да се събудя утре щастлива...

#############################################

АКО
Иван Вазов

Ако мислиш „сразен съм”, сразен си.
Ако мислиш „не смея”, не смееш.
Ако казваш „бих искал” но си мислиш „не мога”,
просто няма как да успееш.
Ако мислиш, че губиш, „загубен си”
ще ти каже светът без упойка –
успехът се крие в твоята воля
и е в умствената ти настройка.
Ако мислиш „назад съм”, назад си,
който мисли високо, не пада.
Просто трябва да бъдеш напълно уверен
щом си тръгнал да дириш награда.
Не най-силният, нито най-бързият
обезателно грабват залога,
но човекът, който печели играта,
е тоз, КОЙТО МИСЛИ „АЗ МОГА”.

#############################################

Аз не плача... само ти се струва -
прашинка влезе в лявото око.
Наистина! Не се преструвам.
Аз рядко плача, пък и за какво.

Затуй, че си съвсем безчувствен -
не! - нямаш никаква вина!
Вината е, че аз се чувствам
по-влюбена от досега.

Затуй, че се прибираш вечер
при друга хубава жена?
Опазил Бог да ти се сърдя!
Кое е лошото в това?...

Затуй, че ме отхвърляш вечно,
защо ти е да се безпокоиш?
Ще те посрещна пак сърдечно,
когато и да позвъниш.

Затуй, че се усмихваш скрито
на чужди нечии очи -
аз даже няма да те питам.
Усмихвай се! Не ме боли.

Затуй, че ме обичаш само
когато ти остава време -
напълно те разбирам. Да!
Недей се тревожи за мене.

Не, няма смисъл да ме питаш вече -
не плача, няма за какво!
Просто вятърът сега донесе
прашинка и във другото око...


#############################################

Затвори очи. Само за миг. Забрави всичко материално, що се лута из мислите ти. Усети топлината на мекото легло. Отпусни се, нека болката отлети от тялото ти...
Не, не отваряй, не отваряй очи, не отлитай навън, там е опасно, не! Остани, остани тук. Тук е топло, а навън - студено! Бъди до мен в мрака, моля те! Питаш ме, коя съм аз, аз съм тайнственият глас в душата ти .Сега затвори отново очи, усещаш ли как се издигаш? Издигаш се над себе си... Бавно възнасяш се над града и докосваш вечността. Красиво, нали? Сега си като мен... О, ти имаш крила, прекрасни са! Ти вече никога няма да усетиш болка, сега ти си ангел. Прекрасно е, нали?


#############################################

Хей, Амур-ения, я слезни от клона!
Хубава засада си ми устроил...
Връщай се при леля си Юнона!
Виждам те!... Лъка не си си скрил.
Майка ти, Венера, я познаваме...
И какво като е бог на любовта?
Я, приятел, бързо изпарявай се,
че ще взема пръчката сега!
Що се хилиш? Много ли е смешно?
Бре, какъв си ми ухилен хубавец!
Детско ти е!... Хич не ми е лесно -
писнало ми е от теб като стрелец.
Хубаво, де, зная, че си точен.
Дума няма. Все е във целта.
Но вземи към друг да я насочиш
тази твоя недомислена стрела.
Що ли? Щото... май си стреляш
без да мислиш много... Ей, така...
Първо - в мен, а после, без да гледаш,
стреляш нейде в мъжката тълпа.
Що така говоря ли? Ега ти!
Как един по-свестен не улучи?!
Не, бе, виждам. Да. Не са сакати,
ама все по нещо си ще се закучи...

К'во като е женен ли?... Момченце!...
Рамото ми е подгизнало от жалби...
Все си търсят новичко местенце,
ама след "принцесеното" - жаби...
Другият?... Той - много надалеко...
Как стрелата ти успя да го уцели!
Нов девиз любовен ли измисли:
"Тичайте из родните предели!"?
Пак добре било, че не в чужбина?!
А бе, малкото, ти много си нахално!
Я сглоби ми телепортната машина!
Писна ми да ме обичат виртуално...
Хммм... За онзи ли? Той няма време.
Как въпросът ми да не е капитален?
Щом единствено за работа му дреме,
пак животът с него си е виртуален?...
Оп-па, Девата ли? Де пък го намери?
Как избра го толкоз педантичен?
Все нещичко реди и все мърмори...
А и с претенции... Чак даже неприличен!
За кой ме питаш? Боже! За Везната?
Добре, че се спасих от таз зараза!
Държи се, сякаш шеф е на хазната
Покупка види ли - тя сякаш е проказа.
Все тегли, мери, на кантара слага...
Брои и бримките на редките ми плетки.
От разум гледа да се не прекара
и все пресмята тънките си сметки...

А колко пъти прати ми момчета
на 35 и на 40 лета.
Не съм люпилня за подрастващи врабчета!
И стига си ме изкушавал, че е грях!
Така... до тука вече се разбрахме...
Последният ли, дечко?... Той е... лед!
Ами кога? Май преди месец се видяхме...
Какво мърмориш?...
Бил си късоглед!?!
А бе, хлапе, като не виждаш надалеко,
къде си тръгнало със лък и със стрела?!
И нямате ли си там горе очен лекар,
за късогледството да ти изпише очила!?...

#############################################

Прегръдка, като нежен полъх,
милувка, като кадифе,
целувка, вземаща ми воля
и поглед, който ме зове.
И се понасям на вълните
на щастието, че си с мен,
топла влага във очите,
миг прекрасен, споделен.

Нежни ласки, медни думи,
вихър от любов и страст,
няма друго помежду ни,
само чувства, само страст.
Две тела в едно се сливат,
музика от две сърца,
устни в устните се впиват,
плът притиска се в плътта.
Ти и аз сега сме всичко.
Ти си моя, аз съм твой.
Колко много те обичам!
Ти си буря, аз порой.

Пламъкът в пожар прераства,
в огнен танц се ний въртим,
като в приказка прекрасна,
като в сън незабравим.
И вълната се надига,
нощ, небе, звезди, заря...
думи никога не стигат
да опишем любовта.

Времето сега е спряло.
Няма минало в тоз час,
бъдещето закъсняло,
чака в притаен захлас.
Влажни чувства, влажна кожа,
бързо тупкащо сърце,
буза на гръдта положил,
галя твоето лице.

А сега недей заспива!
Аз те чаках много дни.
Много нощи се приспивах
с чакане и със мечти.
Ще налеем чаша вино,
и ще ми разкажеш ти
колко много съм ти липсвал,
колко много ти тежи.
А пък аз ще ти разправям
моите самотни дни,
и отново във забрава
ще се любим до зори.






Аз съм емоция. Огромна емоция.
Експлозия съм. Нямам почивка. Нямам начало, нито край. Нито среда имам.
Не съм жена. Не съм мъж. Аз съм емоция без род.
Чувствам. Аз съм локва, аз съм дъжд. Дишам.
Затварям очи. Дишам още повече. Не се нуждая от смисъл. Не обичам смислите.
Имам ръце. Имам тяло.
Не съм дете.
Кристал съм. Кристализирана съм .Дъно съм и съм крилете на птиците.
Аз съм обещание. Аз съм синьото. Нямам душа. Само тяло. И имам късмет.
Аз съм сълзи, които се стичат. Аз съм писъкът на жертва.
Ненаситна съм. Аз съм пердето на прозореца в стаята ти. Аз съм дълбоката рана в гърлото ти.
Аз съм ласката, свежият дъх на твоите нощи. Кошмарите на моите нощи. Това съм аз.
Аз съм живата сила. Скоростта на желанието. Студът в съзнанието ти. Снегът върху миглите ти.
Потта на робите.
Аз съм луничка. Аз съм хилядите лунички по тялото ти.
Затвор от захар съм - неочаквана промяна.
Аз съм улица с малки камъчета. Аз съм световъртежът рано сутрин. Носталгията без посока. Плачът без причина.
Аз съм... изгубена.
Нямам род. Аз съм емоция.

#############################################


Нещо във косите ми белее.
Първа бръчица се появи.
Все по-рядко се заглеждаш в мене -
(или ми се струва, може би).

А стихът ми става
по-спокоен.
Страстите изстинаха -
за миг.
И не тичам вече
босонога.
Все по-често нещо ме боли.

Сигурно
така се остарява -
(сянка ляга в моите очи).
Ако те попитам, ще ми кажеш:
- Моето момиче, ти грешиш.

Аз ще се усмихна.
Ще повярвам.
Ти ще се усмихнеш.
Ще мълчиш.
Любовта ни
ще остане млада.
Сигурно.
Навярно.
Може би.

#############################################

Все тебе търся, приятелю,
когато ме стегне чепика,
когато се смея наужким,
а щурецът в душата ми вика.
Когато ми писне от тези
с фалшивите думи и чувства,
когато навън е студено,
а вътре е празно и пусто.
Все тебе търся, приятелю-
за уморения кораб пристанище.
Да позакърпиш платната ми.
Да ме гушнеш мълком на рамото.
И няма нужда да ти се правя
на по-добра и на по-красива.
Ти винаги ме приемаш такава,
дори когато не ме разбираш.
Твоето тихо присъствие
е като водата от извора,
дето цял живот всички го търсим,
но само избраните го намират.


#############################################

Аз съм българче щастливо- 
купих си апартамент! 
Май стените са накриво, 
но нали си е за мен! 

Кредита е първа стъпка-
почваш с банката борба.
То си е голяма тръпка,
ако жив си след това.

Чакаш смело кота било.
с други думи- груб строеж.
И ти става много мило,
сякаш с болка ти растеш.

После идва дограмата-
пее твоето сърце.
Кондензира по стената,
но си имаш PVC.

Ето майсторите сръчно
ще шпакловат две стени.
Обясняват ти научно
всички нови кривини.

После плочки, гипс-картони,
майстор нов и нов късмет-
пренарежда без фасони
уж прекрасния паркет.

Иде шкаф, след него втори-
тук очукан, там сгрешен.
Но със майстор не се спори-
той е майстор, ти кретен.

И накрая, без съмнение,
си щастливец, ако ток,
след година закъснение,
има в новия ти блок...
Ех ти българче щастливо
пак си стъпило накриво.

Туй че майстор те люлее
в мрежата си и ти пее -
то е песен безобидна.
Виж кво става, рожбо свидна,
щом банкерът те налази.
Нека Господ да те пази
от горещия му дъх във къдриците ти черни!
Помислите му са скверни
и туй дето ти убива,
докат в скута му седиш,
не е на майстора теслата,
ни е кирка, ни лопата.
То е друг вид инструмент -
кредит за апартамент.


КРАСИВА

Нищу нямаши ми фчера,
ставам сутранта,
ф углидалуту са зверя:
Бря, чи красута!

Викам сигур са чалдисах,
туй ни мой съм аз.
Смятай кат са начирвисам
и са нагласа!

Тъй пу нощник и терлици,
с чорлава куса
мязам кат на убавица
ф профил и анфас.

Дрямах начи и въртях са,
цъках със език,
плюх са дан са уручасам -
тъй са възхитих.

Дъл на пустуту глидалу
са яви дифект!?
Тъй да съм разхубавяла...
А, сига де! Дерт!

Са умислих утведнъшки -
как навън ш' въря?
Момцити ку са натръшкат
кату ма съзрат?

С модна фуста, чи забрадка,
с китка у ръка;
с тос акъл зер за три патки,
кату заблеста...

И къдету койт' ма срещни -
пламна, изгуря
ф разни помисли пугрешни...
Пък ни съм таквас!

Туй наверну сън е билу,
сигур йощи спа
и ми са е присънила
буйна красута.

Скуркузъбел съм, мий ясну -
ич дан ма съзреш,
щот ут толкува прикрасну,
мой са пубулейш.

Толкус убус да са исипи
тъй връз мен кат дъж...
Някуй тряа да ма ущипи!
(пу възможнус мъж!)

Хахахахххах хахх ха хаххахха :))

#############################################

коледен подарък