понеделник, 28 март 2022 г.

 НАМЕРЕНО В ИНТЕРНЕТ / Истински истории


1.

👶
Monika Dzhambazova: Кърмя бебето. Виктор (3 г.):
– Мамо, аз като порасна малък (!!!) ще папкам ли мляко (сочейки гърдите ми)?
– Не, мамо, не можеш да станеш малък отново.
– Но аз искам!
– (и аз, по дяволите…) Знам, съкровище, но никой не става малък отново. Всички растат.
– Сложи си бебето пак в корема!
– Не мога!
– Там да не му е било студено, та сега не иска да се прибере?
– Не, било му е топличко и приятно. Но, когато порасне достатъчно, излиза навън, за да се запознае с братчето си.
– Еми запознахме се. Сега го върни. (Към малкия) Хайде, Коянчо (т.е. Калоянчо), прибирай се вече!
2.👶
Mi Racle: Бременна съм. 4-годишният ми син идва и ме прегръща:
– Много те обичам!
– И аз! – отговарям
– Не говоря на теб, а на бебето!
3.👶
Sonya Miteva:
– Мамо, много си хубава!
– Благодаря ти! (Разтапям се, защото отглеждам истински джентълмен, научил се е да прави комплименти).
– И аз съм хубав, и тати е хубав, и Тера (английски булдог) е хубава…
И така нататък, докато спра да се чувствам толкова специална.
4.👶
Monika Gueorguieva: Kато сложа грим получавам истинско възхищение: “Ехааа, колко си хубава! Почти като мис Маринка” (учителката в детската).
5.👶
Vladimir Momchilov: Прибирам се една вечер от работа и след дълго отлаганo подстригване, дъщеря ми (4 г.) ме оглежда и пита:
– Тати, защо така си се подстригал?
– Как съм се подстригал, тате?
– Ами от тая страна красив, а от другата смешен.
Пак тя, тръскайки глава, изнервена, че ѝ влиза вода в ушите, докато ѝ мием косата: „Ох, трябваше ушите ми да са отгоре, като на мечка!“
6.👶
Evelina Stoycheva: Из „диалога“ на едно 4-годишно с кучето:
„Ариа, аз като правя пижамено парти, ще те поканя в моята стая.“
(вметвам, че Ариа не носи пижама)
„Добре де, може да дойдеш и по косми.“
7.👶
Masha Pavlova: „Мамо, чуй, аз вече мога да казвам ба-ре-ли-на!“
8.👶
Ирина Василева: Дъщеря ми (на 4 г.) към батко си: “ Недей да спориш с мен, защото в това семейство, горе-долу аз съм най-умната“.
9.👶
Sylvia Stoyanova: Зима е. Навън сме и има силен бръснещ вятър със сняг. Дъщеря ми (на 4 г.) казва: „Мамо, много ми е газирано на лицето!“
10.👶
Nataliya Benova-Walsh: Вървим привечер към вкъщи и изведнъж Алекс почва да мрънка: “Ооо, не! Къде ми е черното мен?!” Оказва се, че си търси сянката.
11.👶
Iliyana Acheva: Синът ми Кристиян (на 4 г.) за луната, която е в някоя от фазите си (не е пълнолуние): „Луната е СКЪСАНА:.
12.👶
Елица Кръстева: Преди години дъщеря ми прегръща котката Мая и нарежда: „Мая, Мая, само като те погледна и ми се освежава дъха…“
Или друга ситуация от времето, когато информацията беше на хартия: Аз: „Моля те, остави ме за секунда да прегледам вестника“. Тя: „Защо, болен ли е?“
13.👶
Evgeniya Georgieva: Пътуваме в колата аз, мъжът ми, брат ми и Иво (4 г). Тогава имахме женско куче Хера, която беше „разгонена“:
– Мамо, какво значи разгонена?
– Когато едно животно е готово и иска да си има деца
– Ти кога за последно беше разгонена?
14.👶
Svetlana Mareva Peycheva: Правя йога и съм на земята с двата крака зад врата. Моето 4-годишно ме поглежда загрижено отгоре: „Мамо, ти защо си се намотала така?“. Едва се размотах от смях.
15.👶
Hristina Kumanova: Удрям си лакътя и неистово заскимтявам, та чак сълзи ми потичат, а Ради (2, 6 г.) ме тупа по краката и утешително ми казва: „Не плачи, мамо, ще ти мине, ти си МЪЖ!“
от нета:

събота, 12 февруари 2022 г.

 НАМЕРЕНО В НЕТА / Истински истории

ЖЕНА В КОЛАТА



Здравейте. Добрева съм.
Минавам само да ви кажа, че днес абсолютно сама заведох малката си, красива Сиска, на годишен технически преглед.
Ще кажете, голяма работа, но ако ме познавахте и знаехте откога и как карам, направо ще ви се издигна в очите.
Всичко започна миналата година, когато продадохме всичко в София и се отправихме на това невероятно приключение, наречено Живот на село.
Аз книжка може и да имам от 9 години, но точно от толкова и не съм шофирала, и честно казано, в София, никога не съм имала и амбицията да го правя.
Колко ми се е молил Добрев ако знаете, ма колко ми се е молил: ма, моля те, мило, дай поне веднъж аз да изпия една ракия с баща ти като им идем на гости, пък ти да караш после до вкъщи!!
Не, викам. Никога. С тате ракия пия само аз!
И така, години наред само се возя и пия ракия с тате аз, а Добрев само шофира ли, шофира.
Добре, обаче идвайки на село осъзнах, че без шофиране няма да може и че ще ни трябва и втора кола. Вальо работи по обекти, колата му трябва, ща не ща, ще трябва да се науча.
И започна моето мъчно учене. Първо на колата на Добрев.
Голяма грешка. То един голям кораб, един странен съединител, една такава.. мъжка му работа.
И трябва да ви кажа, че моят мъж е най-спокойният, уравновесен и мил човек на света.
А сега си го представете в 27-мия момент в който аз не мога да тръгна, колата подскача, гасне, светка, пищи и абсолютно всички лампи по таблото светят като коледна елха, той е позеленял, аз се смея като идиот, и накрая изчислихме, че по-добре да ми вземем една малка количка на старо да си се уча на нея и да я троша, отколкото да платим евентуален ремонт на Шкодата му и евентуално Вальо да ме убие.
След няколко дни станах аз горд собственик на една малка Сиска, понаучих се да карам, поошлайфах се аз, но всяко едно нещо свързано с тоя автомобил ми е страшна мъка.
Аз имам три висши образования. А най-голямата гордост в живота ми беше, когато оня ден сама успях да си сипя препарат за чистачките. Представете си го само.
Та, пърпорейки вече смело измежду селата в региона, наскоро ме спира полиция.
Леле, само удар дето не получих от кеф!
Свалих прозореца, даже не изслушах какво ми казва човекът, ма съм се ухилила до ушите, пък му викам, ето, господин полицай, документите. Ето книжката. Ето застраховката. И аптечка имам. Багажника да отворя ли? Знам че там е и резервната гума, така съм чувала. И продължавам да каканижа, не спирам, човекът ме гледа странно, а аз не млъквам:
-Ма не можете да си представите колко се вълнувам, господин полицай! Вие сте ми първият!! Никога не са ме спирали преди. С какво още да помогна? Да присветна с фаровете, ето и габаритите работят!
И като започна да се смее тоя човек, вика на колегите си, чухте ли, аз съм първият на дамата!!
И после пак смях, и всички се смеят, кво толкова смешно казах, не знам, и после той се обръща към мен и вика- изключително ми е приятно да ви бъда първият, госпожо Добрева, обещавам да бъда нежен!!
Ми първият път никога не се забравя, от мен да знаете. Много нежен беше, наистина.
Та, отивам днес до Албена на гтп.
Дойде човекът, погледна ме, вика айде, мойто момиче, влизай и качвай колата на канала.
Бе гледам го аз едно такова странно, запалих една цигара и викам, мисля че тук ще имаме проблем. Не мисля, че мога да го направя.
Що, вика ми той?
Много ми е притеснено, казвам му, ръцете ми треперят, корема ми се е свил, чувствам се толкова ужасена, все едно съм на гинекологичен преглед!
Да ви казвам ли, че почти падна от смях тоя човек в канала, ей така както си стоеше прав, изведнъж се търкаляше по пода.
Аз пак си викам, кво пък толкова смешно нещо казах и почти съм повърнала от притеснение, той цвили и вика:
-Леле, ма така си е!! Как не съм се сетил досега! Аз съм гинеколог бе, автомобилен гинеколог.
Качвай я, вика, и не се лигави, да видим за смяна ли е тампона на тая госпожица!!
И пак, хаха, та хаха.
Голям зор видях, но беше много приятно и това първо изживяване.
Въобще, идването ни на село промени много неща в живота ни, само в положителен аспект!
Аз се научих да шофирам, а Добрев вече спокойно може да пие по една ракия като ходим някъде.
Само плюсове на село, казвам ви!!
И ви уверявам, че това са съвсем истински истории. За жалост! 🙂
Пс. Допълвам се за да ви кажа, че и първо птп преживях преди няколко месеца.
Какво да ви кажа, хора, какво... Освен, че само аз мога да ида на пазар в съседното село, на връщане да помахам на полицаите на отбивката, и на паркиране пред вкъщи вместо спирачка да натисна газ и да се "паркирам" с моята Сиска в "задницата" на Добрев пред смаяния му поглед, и да сляза напикала се от смях от колата, и на предложението му да пишем двустранен протокол, да му предложа 5 лева за щетите и да забравим за инцидента.
Юхуууу, преживях първото си ПТП, хора. Ударих изотзадзе собствения си мъж!!
Пс. Имам ГО.Имам каско. Имам и оправдание. Както винаги. Но от смях, гледайки физиономията на Добрев, не мога да си го спомня!!
Пс. Ще му мине. Ще му мине, скоро, да, хах! 😉😊


четвъртък, 3 февруари 2022 г.

 НАМЕРЕНО В НЕТА / Истински истории


"Седях в ресторант. Мъж, говорещ по телефона, внезапно започна да крещи от радост. Сервитьорът се стъписа, но мъжът извика :

- Дай всичките кебапчета, добави и ориз от мен за всички! След 18 години чакане, станах баща!
Няколко дни по-късно видях същия човек на касата за билети с 3-4 годишно дете. Детето го нарече "татко" .
Отидох при човека и го попитах, защо е похарчил толкова много пари и е черпил онази вечер?
Мъжът разказа с притеснение :
- Имаше една стара двойка на странична маса този ден.
Жената каза на мъжа си, след като разгледа менюто, че й се хапват кебапчета с ориз.
Съпругът й я погледна тъжно, и отговори, че имат пари да си купят само супа.
Чувствах се сякаш вряща вода се излива върху мен, като чух това. Исках да купя всички кебапчета и изиграх фалшиво телефонно обаждане.
Аз към мъжа :
- Е, защо нахрани всички?
Мъжът стана сериозен :
- Ако бях помогнал на този човек открито, щеше да се срамува от немотията си. Даже, когато помага човек трябва да го направи достойно "....
Споделено от Soul of a butterfly




сряда, 8 декември 2021 г.

 


ПРИТЧА

Някога, в едно малко село в Индия живял беден фермер. Той взел кредит от местен лихвар, но не успял да му го върне.

Лихварят -грозен старец, обожавал красивата дъщеря на фермера.
Затова му направил предложение: Да му опрости заема, ако фермерът се съгласи да му даде дъщеря си за жена.
Фермерът и дъщеря му били възмутени от наглостта на лихваря и веднага отказали.
Лихварят предложил да оставят решението на съдбата.
Сложил в малка торбичка две камъчета: черно и бяло. Момичето трябвало да изтегли едното от тях. Ако изтеглело черното, да му стане жена и дългът да бъде уреден.
Ако изтегли бялото, няма да се омъжи за него, а дългът пак щял да бъде уреден.
Фермерът и дъщеря му се съгласили.
И така, всички застанали на чакълестата пътека до земята на фермера. Лихварят взел две камъчета от чакъла и ги сложил в торбичката.
После подал торбичката на момичето, за да изтегли едното.
Момичето обаче имало остър поглед и забелязало, че и двете камъчета, които лихварят сложил, са черни. То не знаело какво да прави.
Имало три варианта.
Първият: да откаже да избира и баща и да влезе в затвора.
Вторият: да извади и двете камъчета и да покаже какъв измамник е лихварят. Това обаче нямало да помогне на баща и той пак трябвало да връща парите.
Третата възможност била, да си избере камъче и да се ожени за стария лихвар, за да остане баща и на свобода.
Но имало и четвърта възможност и точно нея избрало момичето.
То бръкнало в торбичката и изтеглило едно камъче. Без да го погледне, го изпуснало, уж неволно. Тъй като на земята под тях било пълно с подобни бели и черни камъчета, нямало как да се разбере кое от тях е изпуснато.
- О, простете ми. - казало момичето. - Изпуснах камъчето, без да искам, но ако погледнем в торбичката и видим какво е камъчето вътре, ще знаем и какъв цвят е било онова, което съм избрала.
Извадили камъчето от торбичката и видели, че то е черно.
"Значи момичето е изтеглило бялото", заключили всички дружно.
Старият грозен лихвар не отронил и думичка, защото това означавало да признае, че е измамник.
А с находчивостта си момичето спасило и себе си, и баща си.
Всеки сложен проблем си има решение.
Понякога просто трябва да действаме находчиво...

неделя, 25 април 2021 г.

коледен подарък