Полезно

... ШОКОЛАД


сладкия наркотик
Защо шоколада е така примамлив за милиони хора от цял свят?
Преди много време в Европа са открили дървото какао.
..С времето французите са дали название на напитката на всички извесния шоколад.
Твърдия шоколад бил изобретен в Европа едва в средата на миналия век.В Европа прекрасно са знаели ,че шоколада притежава възбуждащо действие.
Освен подобното на кафе влияние на какаото, учени доказаха , че шест грама и половина черен шоколад, приемани ежедневно, могат да понижат кръвното налягане с няколко десети. Може и да е малко, но е забележимо. Пък и вкусно
Специалисти от Кралската болница "Хъл", Великобритания, установиха, че черният шоколад помага срещу хронична умора, пише в. "Сън". Страдащите от хронична умора - състояние, известно като миалгичен енцефаломиелит, се оплакват от изтощение и неврологични проблеми, припомня изданието.
В хода на изследването британските специалисти давали на участниците по 45 грама черен шоколад на ден. Учените открили, че след осем седмици изследваните лица вече се чувствали по-добре.
Шокахолиците обаче трябва да знаят, че не всеки черен шоколад ще им се отрази благоприятно, а само този с 85 процента съдържание на какао. Той е по-богат на феноли, които намалявт риска от рак, сърдечни заболявания и инсулт.
За шоколада - като приятел, като сън, като любов без усложнения... Всеки има нужда от него, от своето малко удоволствие чист, топящ се шоколад.
• Шоколадът е продукт, произвеждан от ферментирали, изпечени и смлени семена от какаово дърво. Основните съставки на шоколада са какаовата маса (сухата част на какаовите семена) и какаовото масло. Натуралният шоколад се произвeжда от тези две съставки, като се добавя и подсладител, най-често захар. Допълнително в шоколада могат да се съдържат мляко- млечен шоколад, различни видове ядки (лешници, бадеми), стафиди, както и други плодови пълнежи. Само от какаово масло, без да се добавя какаова маса, се произвежда бял шоколад. Aерирания шоколад, съдържащ известно количество въздух под формата на мехурчета.
• Черният шоколад е идеално средство за възстановяване след продължителни и изтощителни натоварвания. Той има и изключителното свойство да подобрява паметта и да улеснява запомнянето. .
• Шоколадът съдържа фенилетиламин и теобромин. Първата е производна на аминокиселина, чиято структура е близка до тази на морфина.
• Така че хапнем ли шоколад, в мозъка ни се отприщва интензивно усещане за благополучие. Тонизиращият ефект е най-осезаем, когато шоколадът е черен, т.е. с повече от 50 на сто съдържание на какао.
• Кафявото лакомство съдържа между 3 и 12 милиграма фенилетиламин. Настроението се повишава и от теобромина - субстанция, сродна на кофеина.
• Шоколадът стимулира нервната система, тонизира сърцето и леко разширява коронарните съдове. Угощението с него не само носи утеха, но и има лечебно влияние върху проявите на лека депресия.
• Специалистите по хранене са на мнение, че без никакви проблеми човек може да си позволява до 50 грама шоколад на ден, ако има нормално телесно тегло и изразходва достатъчно енергия.
• А за прочутия Казанова се е говорело, че голяма част от успехите си сред жените дължи на шоколада.

Независимо дали се притеснявате за фигурата си или не, правилният начин на хранене винаги има смисъл. Да разберете кои са 10-те най-добри храни за жената, е един добър старт да преразгледате качеството на хранителния си режим. Нуждите от хранителни вещества са различни за двата пола. Постигането на баланс в храненето, при съвременния стресиращ начин на живот, е много важно – особено за жените. За да запазят контрол в ежедневието – балансирайки между грижите за децата, работата и домакинските задължения., жените трябва да се хранят правилно.



Зехтинът - течното злато
Какво трябва да знаем за зехтина и неговите незаменими качества

Зехтинът е още един от суперпродуктите, които ни помагат да сме здрави, красиви и щастливи.
Окачествяван като "течно злато" от Средиземноморието, зехтинът крие много тайни. Най-важните от тях са да знаем какъв вид точно маслинено олио ни е необходимо.
Като начало трябва да сме наясно, че рафинираният зехтин, който е широко разпространен в магазините и е на по-ниска цена от нерафинирания, няма никакъв смисъл да се прилага за медицински и козметични процедури. Той не е естествен продукт, но за сметка на това е много подходящ за готвене. Ако пържите с рафиниран зехтин, няма да се притеснявате от образуването на канцерогени. Този тип продукт е с неутрален вкус, дълъг срок на годност, лесен за съхранение и на изгодна цена. Най-добре ще е да изхвърлите олиото от кухнята си и да го заместите с рафиниран зехтин.
Истинските полезни свойства на маслото от маслини обаче, се крият в нерафинирания зехтин. Той се получава чрез пресоване без употреба на химикали и съдържа редица полезни вещества. Задължително обаче трябва да търсите на етикета надписа Virgin (Върджин). Това означава, че това е изцяло натурален продукт от маслини, пресовани чрез механични средства.
На етикета трябва да пише Extra Virgin (Екстра Върджин), за да сте сигурни, че имате пред себе си зехтин от една от най-добрите реколти маслини, студено пресовани, на температура не по-висока от 27 градуса по Целзий.
Най-добрият сред добрите зехтини е допълнително маркиран с D.O.P - de Origen Protegida. Това означава, че произхода е гарантиран и маслините, използвани при направата му, са най-високо качество и се отглеждат само в няколко географски района в света. Този вид зехтин е радостта на гастрономите и майсторите готвачи. Именно това маслиново масло е произведено по най-високи стандарти и е подложено на непрестанна проверка на качеството.
Ако на бутилката зехтин, която сте си харесали, пише Pure oil (Чиста мазнина), това означава, че гледате смес от рафиниран зехтин с висококачествен Екстра Върджин в пропорции 5% до 20% .
Именно Екстра върджин придава на рафинираното масло от маслини вкус на истински зехтин.
Все пак, ако не ви се дават много пари (зехтинът е по-скъп от олиото, особено Екстра Върджин), може да си купите Помаче. То е най-евтиното масло. Самата дума pomace ще рече "истински, смачкани плодове". Този зехтин е произведен от останалата след първия добив маслиново масло субстанция, смесена с върджин за подобряване на цвета и вкуса. Този тип зехтин е полезен за приготвяне на топла храна.
В козметика нерафинираният зехтин е изключително полезен.Притоплен, той помага против образуването на стрии. Бременните жени могат да го използват, когато тялото им трябва да увеличи рязко размерите си. Те може да капват няколко капки в пълната вана или да масажират тялото си преди баня със зехтин. След това той трябва да се отмие, за да не остане кожата прекалено мазна.
При порезна рана, може да третирате кожата със зехтин, за да не се останат дълбоки белези след зарастване.


ПРАСКОВА - ВКУСЕН ПЛОД С ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

За родина на прасковите се смята Китай, там богът на дълголетието се изобразява с праскова в ръце. Латинското наименование е persica, вероятно защото прасковите са дошли в Европа през Персия. В средновековието те минавали за вредни, а смятали за лечебни листата им.

Съдържание:
Прасковите съдържат витамините В1, В2, В9, РР, С, Е, З и каротин (колкото по-жълти са плодовете толкова повече е той в тях). Те са твърде богати на калий, натрий, фосфор, магнезий и калций, съдържащо и на малки количества желязо.
Съдържат, макар и в ограничени количества, различни микроелементи – титан, манган, мед, никел, хром и молибден. А колко пектин има в тези плодове, зависи от степента им на зрялост – в зелените пектинът е два пъти по-малко, отколкото в узрелите.

Лечебни свойства
Освен че примамват с приятен външен вид, нежен аромат и прекрасен вкус, прасковите са плод с голяма лечебна сила. Тъй като отделните сортове зреят по различно време, те могат да бъдат използвани за храна и лекарство през доста продължителен период.

* Прасковата се препоръчва при болести на черния дроб.
Помагат много за образуването на хемоглобин в червените кръвни клетки. Понасят се добре от стомаха, улесняват храносмилането, активизират отделянето на стомашния сок.
Изключително високото съдържание на калиеви соли ги прави подходящи при сърдечно-съдови заболявания, особено такива с отоци, при които организмът трябва да се обезводни.
За редица заболявания, свързани с нарушената обмяна на веществата като затлъстяване и диабет, прасковите са много подходяща диетична храна.
Препоръчва се още при подагра, артрит, анемия, защото укрепват силите и повишават имунната защита на организъма.

При всички заболявания един до три разтоварителни дни с праскови или в комбинация със сварен ориз ще бъдат само от полза.
За 1 ден се изяждат 1,500кг – 2кг плодове, разпределени на 5-6 порции, като не се приема никаква друга храна. Полезни са и т. нар. оризово-плодови дни, при които се изяждат 250г сварен ориз и около 800г праскови, разпределени на 4-5 дажби.

* Листата на прасковата също имат лечебни свойства.
Две-три супени лъжици нарязани листа се заливат с 500мл вряла вода, киснат 10 минути и се прецеждат.
Запарката се препоръчва при запек, като това количество се приема 3 пъти на ден (по 170мл) по време на основното хранене.

Как да изберем най-хубавите праскови

# Купувайте ги в разгара на сезона. На пазара те се предлагат от април до октомври, но най-вкусните зреят през юли и август.

# Хубавата праскова трябва да е ароматна и леко мека под нежния натиск на пръстите. Не избирайте прасковите по цвета им, защото той не е съществен критерий. Не се доверявайте и на онези плодове, които са откъснати прекалено рано, защото те няма да станат нито по-зрели, нито по-ароматни. Недозрелите плодове не съдържат присъщите на прасковите полезни съставки, а презрелите са загубили някои от тях.

# Проверявайте прасковите, които имат нетрадиционен цвят и форма. Истински сочни и месестите са тумбести, с вдлъбнатинка през средата на плода.

# Когато купувате праскови, които ще ядете веднага, спирайте се на не омекнали, ароматни и не натъртени Ако пък ще ги консумирате след няколко дни, купете по-твърди, но гледайте, като натиснете леко по вдлъбнатината, там е по-меко от останалата част.

Как да ги съхраним

# Разпръскването на аромата на прасковите достига върха си при съхранението на стайна температура, докато ниските градуси спират развитието на този процес.

# За дълбоко замразяване се избират праскови с жълт цвят. Обелените и почистени от костилките плодове се пускат в кипяща подсладена вода за около 10-15 минути. Можете да ги замразите поръсени със захар или заедно със сиропа, в който сте ги варили.
Срокът за съхранение във фризера е 7-8 месеца. Размразяват се за около 5-6 часа в хладилник.

# Друг начин да ги приготвите за фризера е потапяне (разделени са на две) за няколко минути във вряща вода с лимон.

# Узрелите праскови могат да се съхраняват в хладилник до пет дни. Само не забравяйте преди да ядене да ги извадите, за да достигнат стайна температура.

Мерки

При изпълняване на рецепти: 500г се равняват на 2 големи или 3 средни праскови, на 2 чаени чаши обелени и нарязани на едро, 1 2/3 чаени чаши обелени и надробени на ситно или 1 1/2 чаени чаши обелени и пасирани плодове.

Къпкейк с праскови / Peach Cupcakes

Продукти:
250 гр. брашно
2 големи яйца
100мл. прясно мляко
80 мл. олио
130 гр. захар
2 с.л. ликьор "Амарето"
1/2 пакетче бакпулвер
200 гр. праскови/кайсии
-кафява захар за поръсване

Приготвяне:
В купа смесваме захарта, яйцата, олиото и разбъркваме до бял пухкав крем.
Добавяме млякото и ликьора.
Брашното и бакпулвера пресяваме заедно.
Започваме да добавяме брашното на части, докато се поеме изцяло.
Прасковите нарязваме на дребни кубчета и овалваме в малко брашно и захар.
Добавяме към тестото.
Разбъркваме с лъжица внимателно.
Разливаме тестото, като предварително поставяме хартиени форми в гнездата на формата.
Паръсваме с кафявата захар.
Фурната загряваме предварително до 180*С
Печем около 30 мин.
изт./В Сomme Вon/

Мус от праскови

Продукти за 4-6 порции:
4 средни по големина праскови
1 с.л.захар
10 гр желатин
8 бишкоти
50 мл ликьор/коняк
200 мл сметана 30%
2 с.л.захар

Начин на приготвяне:
Измийте прасковите, почистете от костилките и ги обелете.
Едната нарежете на малки кубчета, останалите пасирайте с 1 с.л.захар.
Пригответе желатина според указанията на опаковката, прибавете го към пюрето.
Охладете за 15-20 минути докато започне сместа да се желира.
Разпределете 2/3 от пюрето в десертни чаши, охладете.
Нарежете всяка от бишкотите на 4 равни части и ги полейте с алкохола, разпределете ги в чашите.
Разбийте сметаната с 2 с.л.захар до меки върхове, прибавете я към останалото пюре заедно с парчетата плод.
Разбъркайте внимателно сместа и разпределете върху бишкотите.
Охладете муса за 2-3 часа.


Месо и месни продукти, риба, яйца, бобови храни, ядки

Тази група храни от векове заема достойно място в храненето на човека. Пълноценните белтъци с балансиран аминокиселинен състав и с висока усвояемост, мазнините – с тяхната хранителна и енергийна стойност, комплексът от минерални вещества и наличието на витамини формират благоприятната им органолептична, физико-химична и медико-биологична характеристика.

Месото е една от най-пълноценните белтъчни храни в човешкото хранене. Основна съставка на месото е мускулната тъкан. Белтъчното й съдържание варира от 15-22% в обезкостеното месо, мазнините – от 5-20%, въглехидратите (гликоген) – 0.5%, при водно съдържание – 70-80%.


Месото е богато на минерални вещества – 0.5-1.5% (макроелементи: калий, фосфор, натрий, калций, магнезий, а от микроелементите най-важни са желязото и цинкът), екстрактивни вещества – 0.4%, витамини – вит. В1, В6, ниацин.

Месото притежава разнообразна белтъчна композиция – миозин, актин, актомиозин и др., при това с висока биоусвояемост – 95-96%. Аминокиселинният състав се характеризира с благоприятно съотношение между незаменими и заменими аминокиселини, както и с богатството на важните за растежа аминокиселини – триптофан, лизин, аргинин.

По-непълноценни са белтъците на съединителната тъкан в месото – колаген, еластин. Хрущялната тъкан пък е с нищожна хранителна стойност (субпродукт).

Мазнините на трупа на възрастните животни са с характерен мастнокиселинен състав, в който преобладават наситените мастни киселини, чиято биоусвояемост е 80-94%. Особено ценни за диететиката са т.нар. Бели меса, каквото е птичето месо. То е с нежна консистенция, високо съдържание на пълноценни белтъци и сравнително ниско съдържание на мазнини. Хранителната промишленост в днешно време преработва огромни количества месо, под формата на полуготови или готови месни продукти: колбаси, консерви, пастети и др. Поради по-ниското мастно съдържание, за диетични цели са подходящи шунка, филета, ролета и др.


Рибата е ценен хранителен продукт, който за съжаление се консумира твърде ограничено от българското население. Препоръката за консумация на риба и рибни продукти възлиза на 30-40 г дневно или поне на едно рибно ястие седмично. Рибата е източник на пълноценни белтъци, които не се различават от белтъците на месото на топлокръвните животни. Поради значително по-ниското съдържание на съединителна тъкан, белтъците на рибата по-лесно се смилат в стомашно-чревния тракт и по-бързо се усвояват, което я прави подходяща храна както за растящия организъм, така и за възрастните хора.

Количеството на мазнините в рибата варира в доста широки граници (0.5-35%) и зависи от вида, възрастта и сезона на улов. Мазнините в рибата са равномерно разпределени в мускулната тъкан и са представени предимно от биологично ценните полиненаситени мастни киселини от семейство σ (омега) - 3. Счита се, че основната заслуга за намаляването на риска от сърдечно-съдови заболявания при увеличена консумация на риба е именно на тези мастни киселини. По съдържание на калций и фосфор рибата се нарежда след млякото и млечните произведения, преди месото. Рибата съдържа и в големи количества важни за организма витамини А, Д, Е, В1, В2, В12, ниацин.

Рибата и рибните продукти са ценна храна за човека с добрите си вкусови качества и с високата си хранителна стойност. Те трябва да заемат своето място на трапезата на българина и като средство за масова профилактика на сърдечно-съдовите заболявания.

Един от най-пълноценните продукти на живата природа са яйцата. Белтъкът и жълтъкът съдържат комплекс от протеини (13%) с балансиран аминокиселинен състав (считан за еталон), мазнини с висока биологична стойност, витамини и минерални вещества – всички те с много добра усвояемост от организма. По аминокиселинна композиция и баланс между есенциалните (жизненоважни) аминокиселини, както и по съотношение заменими/незаменими аминокиселини, яйцата са с много висока биологична пълноценност и оползотворяемост. Общото количество на мазнините в жълтъка е почти два пъти повече от това на протеините. Високо е съдържанието на холестерол, което дава основание за дискусии, свързани с евентуалната атерогенна роля на яйчевия жълтък, като не се отчита богатото присъствие на фосфолипиди. От значение за хранителната стойност на яйцата е наличието в състава им на витамините А, D, В2, В12, фолиева киселина, както и на антиоксидантите – витамин Е (токоферол), бета-каротен (провитамин А). Минералният състав на яйцата е представен от желязо, фосфор, калций, натрий, калий, магнезий, сяра, хлор и др.

Бобовите храни – фасул, леща, бакла, грах, соя, нахут – са богати на белтъци и скорбяла, на витамини от група В и Е, на калий, фосфор, магнезий и желязо. Те съдържат целулоза, която причинява флакуленция (образуване на газове в червата), затова в диететиката (особено при стомашно-чревните заболявания) бобовите храни се избягват. Фасулът е национална храна за българина, а соята в последните десетилетия намира все по-широка употреба, заради ценните й медико-биологични качества.


Ядковите плодове – орехи, фъстъци, лешници, бадеми, кестени – са високо енергийна храна (400 ккал/100 г продукт), което трябва да се има в предвид при лица със затлъстяване. Белтъчният им състав е близък до този на млякото. Биологично ценни са ядковите мазнини, поради високото съдържание на есенциални мастни киселини. Въглехидратите са представени предимно като полизахариди, в т.ч. - хранителни влакнини. От микроелементите най-застъпени са фосфор и магнезий, а от витамините – вит. А, В1, В2, и най-вече вит. Е. В диететиката ядковите плодове се включват в режими, изискващи намален внос на животински белтъци, предимно за целите на профилактиката на сърдечно-съдовите заболявания.


Грейпфрут (Citrus paradisi, райски плод)

Най-старите сведения за грейпфрута са от 17 век, но още се спори дали родината му е Ямайка или Барбадос. Малко по-късно ученият Джон Лунан класифицира плодовете като грозде и така се появява английското название грейпфрут. От 1750 г., когато Грифит Хюз описва плода, до днес се провеждат изследвания, водят се спорове за въздействията на грейпфрута като храна върху човешкия организъм.
Отдавна вече се знае, че вътрешността на плодовете е богата на витамин С, желязо, калий, калций, магнезий. Розовите и червените грейпфрути са богати на бетакаротин. Известно е, че грейпфрутът способства за намаляване на телесното тегло, подобрява състоянието на кожата, като я прави еластична и свежа. Той повишава качеството на съня и предпазва от безсъние, съдейства при лечение на общи простуди заболявания, облекчава различни видове кашлица, фарингит.
Едни от най-полезните вещества в райския плод са флавоноидите, които действат като антиоксиданти и неутрализират и деактивират свободните радикали, атакуващи постоянно клетките на човешкото тяло. Въздействието на свободните радикали води до различни здравословни проблеми: сърдечни заболявания, дерматити, преждевременно състаряване, различни видове рак. Макар и да не са смятани за жизненоважни хранителни вещества, флавоноидите имат положително въздействие върху здравето на човека, защото някои заздравяват кръвоносните съдове и съединителни тъкани, други имат противовъзпалително, антихистаминово и антивирусно въздействие.
Грейпфрутът е богат на важни за човека флавоноиди: нарингенинът в него предпазва от рак, куерцетинът намалява възпалителните процеси и съдейства при диабет. Рутинът укрепва капилярите и помага здравето на хора, болни от атеросклероза и високо кръвно налягане. Хесперидинът е мощен помощник на човешката имунна система, тъй като предпазва от Херпес Симплекс, грипни вируси и алергии.
Науката твърди, че хората с правилно хранене имат нужда от 1000 до 3000 мг цитрусови флавоноиди на ден, а тези които са на различни диети имат завишена необходимост от тях. Известно е, че флавоноидите най-добре се усвояват в комбинация с витамин С, като и те самите подобряват абсорбирането на витамин С от човешкия организъм.
В есенно-зимния сезон грейпфрутът и сокът от грейпфрут са особено полезни и трябва да присъстват ежедневно на трапезата. А който е на диета за отслабване, сигурно вече се е убедил в качества на райския плод.


Да разкрием свойствата на маята

И нейното широко приложение

Маята е богата на витамини и микроелементи
Маята е богата на витамини и микроелементи
Снимка: Thinkstock

Маята, която сме свикнали да използваме толкова често при приготвянето на тесто за пици или питки, е биологичен продукт от концентрирана маса от дрожди от вида Saccharomyces cerevisiae. Маята е позната от дълбока древност, като историята ѝ може да се проследи назад до Древен Египет, преди повече от 5000 г.
Принципът на действие на маята в пекарството е превръщането на захарите на продукта във въглероден диоксид и етанол. Неслучайно в повечето рецепти за погачи, кифлички и питки се дава съвет маята да се разтвори в хладка вода с малка добавка на захар. Това е така, защото захарта в картофите и яйцата спомага за по-бързия растеж на дрождите или с други думи ускоряват втасването или шупването на маята. Добавки като сол и мазнини забавят този процес и се прибавят след активизирането на маята.

Маята се използва от хилядолетия насам
Маята се използва от хилядолетия насам
Снимка: Thinkstock

Видове мая
По своя вид маята може да бъде хмелова, нахутова, бобова, по предназначение - хлебна - за хлебни изделия, бирена - за пиво и фармацевтични цели. Днес в магазините можем да открием прясна мая на кубчета и суха, инстантна, която се предлага в пакетчета. Сухата мая (на прах) е изобретена по време на Втората световна война, пише "Gotvach.bg".
Редица яростни противници на маята напомнят, че термофилните дрожди в състава ѝ са в състояние да нанесат крайна вреда на нашия организъм и за тяхната "разяждаща" способност има сериозни доказателства и данни. Като алтернатива на маята от дълбока древност се използва естествена закваска.

Когато приготвяте печива, винаги разтваряйте водата в леко топла вода и щипка захар, за да втасат дрождите по-бързо
Когато приготвяте печива, винаги разтваряйте водата в леко топла вода и щипка захар, за да втасат дрождите по-бързо
Снимка: Thinkstock

Състав на маята
Хлебната мая е доста богата на витамини от група В - В1, В6, В2, В12, както и на много микроелементи. В маята се откриват големи количества фосфорни, калиеви, магнезиеви, натриеви, калциеви и други соли. Заради богатството си на биологично активни вещества, тя е всепризнато общоукрепващо организма средство.
Със своя минерален и витаминозен състав маята регулира обмяната на веществата, увеличава устойчивостта му спрямо заболявания, съхранява го, забавя неговото износване.
Термофилни дрожди (захаромицети) в маята са изкуствено създадени. За някои технологията на завъждането им може да се нарече направо чудовищна и неприродна. Тези дрожди се развъждат и размножават в течни хранителни среди -меласата се разрежда с вода, обработва се с хлорна вар, окислява се със сярна киселина и т.н.

Маята трябва винаги да се съхранява на студено място поради малката си трайност
Маята трябва винаги да се съхранява на студено място поради малката си трайност
Снимка: Thinkstock

Дрождите-захаромицети, които се използват в спиртоварната промишленост, биреното производство и хлебопекарството не могат да се срещнат в природни условия.Захаромицетите са много по-устойчиви от клетките на тъканите. Те не се разрушават нито в процеса на приготвяне, нито от слюнката и стомашните сокове в организма.
Избор и съхранение на маята
Дали ще изберете за кулинарна употреба прясна или суха мая, почти не може да има разлика за крайния резултат. Съществено остава обаче това, как ще съхраните закупената мая. Живата мая е малотрайна и трябва да се съхранява винаги на студено за къс период от време. Добре е винаги да съблюдавате срока на годност на пакетчето. За разлика от нея сухата мая може да се съхранява дълго време, стига пакетчето да е добре затворено и да се държи на хладно и сухо място. Ще познаете развалената мая по изключително неприятната миризма, която излъчва.
Маята се използва в продукцията на тестени изделия и пивоварството, но и в здравословното хранене. Това се отнася по специално за бирената мая, която е обработена по технология, умъртвяваща микроорганизмите, без да засяга витамините и минералите, които те съдържат, а готварската мая съдържа живи дрожди.

Добавки като сол и мазнини могат да забавят втасването на маята
Добавки като сол и мазнини могат да забавят втасването на маята
Снимка: Thinkstock

Кулинарно приложение на маята
Когато приготвяте печиво с мая, винаги разтваряйте маята в леко топла вода с щипка захар, която забързва процеса на втасване на дрождите. Покривайте съда и оставяйте маята за 20-30 минути на топло място. След това я замесете с брашно и останалите съставки на конкретната рецепта.
Ползи и вреди от маята
Маята има естествен органичен произход иснабдяват тялото с допълнителни количества витамини. Има предположения, но не и доказани факти, че маята понижава нивата на холестерол. Бирената мая е обикната от доста спортисти, защото може да подобри техните постижения, защото се смята, че има енергизиращо действие, намалява нивата на кръвната захар и подобрява имунитета.
Някога нашите предци приготвяли квасния хляб с т.нар. селски и много полезни закваски от ръжено брашно, овес, ечемик и пшеница.
Според доста специалисти дрождите в маята действат на плазмените мембрани в клетките на организма, увеличавайки тяхната проницаемост към патогенни микроорганизми и вирусиПод въздействието на термофилните дрожди се нарушава дейността на всички органи на храносмилането: стомаха, задстомашната жлеза, жлъчката, черния дроб и червата.
Ако човек злоупотребява с консумацията на кулинарни продукти, съдържащи хлебни дрожди и киселинообразуващи храни, тогава стомахът не може дълго да се противопоставя на този тормоз. Това изгаряне на стените на клетките може да доведе до образуването на гастрит и камъни в бъбреците.
Разкрасяване с мая
Има данни, които свързват маята със сериозното заболяване – ацидоза (нарушение на киселинно-алкалния баланс). В резултат на консумирането на много продукти с мая, нараства и умората.
Като козметично средство, маята има способността да подмладява и да придава приятен вид на нашата кожа. Използвайте бирата за външно приложение на косата, което ще помогне тя да стане в пъти по-блестяща. Успоредно с това ще забележите, че пърхотът намалява. Ето няколко идеи за маски за разкрасяване с мая.
Маска с мая и мляко
25 г мая се разтваря в 1 супена лъжица сурово прясно мляко до получаване на гладка каша. Нанася се върху лицето и след 5-6 минути се измива с отвара от лайка.

Маска с мая против мазна кожа
При мазна кожа, размийте мая с хладка вода до по-рядка каша. Измийте лицето с топла вода и нанесете маята. Ако имате суха кожа, към така приготвената смес прибавете малко зехтин.

ЗА БЯЛАТА, ЧЕРНАТА, ЧЕРВЕНАТА  РЯПА 


Ряпата (Brassica rapa, Criciferae) съдържа солидна доза витамин С. В 100 г ряпа той е около 11 мг.  Тъй като аскорбиновата киселина (витамин С – бел. ред.) спомага за поемането на желязото от организма, се явява ценна храна за вечно нуждаещите се от този минерал вегетарианци.
Подземният зеленчук набавя в по-скромни количества витамините А и В4. Изключително важни са обаче етеричните масла. Те са свързани не само със специфичния аромат, но и с лечебните свойства на ряпата. Имат антимикробно действие особено в лютите разновидности. 
Дамите с мерак за стройна фигура е добре често да посягат към ряпата – тя е нискокалорична, а освен това подобрява цялостната обмяна на веществата. Добър помощник е при пролетна умора. 3-4 репи седмично още преди да се е появила, и може този сезон да ни се размине.
Достойнствата на белия кореноплод не свършват дотук. Белтъчините и въглехидратите в него стимулират функцията на черния дроб и бъбреците. Тук е моментът да се уточни, че в България се отглеждат основно две разновидности – бяла и черна. Всяка от тях има специфични свойства.

В пречистването на черния дроб черната има по-изразено действие

Тя укрепва клетките на органа и предпазва от токсичното действие на вредни вещества. Възбужда секрецията на чревната лигавица и усилва перисталтиката – обяснява проф. Мермерски. Бялата ряпа е по-силна в отхрачващо отношение, въпреки че и черната є посестрима се справя отлично със смекчаване на напрегнатите дихателни пътища. Консумирана в суров вид, има по-скоро профилактично и пречистващо действие. Но за лечение и усилване на ефекта проф. Мермерски и световната практика препоръчват прясно изцеден сок от кореноплода. Вкусът е натрапчив, затова е по-добре да се смеси с мед. Ряпата съдържа калций, който помага за здравината на костите.

Благотворните свойства на ряпата са познати още в Римската империя

и Древна Гърция. Плиний Стари споменава за плоски, кръгли и дълги като морков репи, използвани за храна на човека и като фураж. Някои източници споменават употребата на ряпа в още по-далечното минало. В древността ряпата е била ценена като изключително лесен за отглеждане зеленчук. По тази причина тя става много разпространена култура от Средиземноморието и в Азия. 

Няма ясни данни кога е пренесена в България, но е била сред любимите храни на трапезата. Със сигурност е била позната през XIII в.

На стенописа „Тайната вечеря"  в Боянската църква са изобразени комат хляб, чеснов лук и ряпа 

Това според някои е доказателство за българския произход на зографа. Още по-рано, в Англия, по времето на Хенри VIII ряпата се превръща в последен писък на модата. Корените били варени или печени, а листната маса готвена като спанак или лапад. 
В цяла Европа тя си остава фаворит и сред храните, и като фураж. Популярността на ряпата се пренася на Американския континент от пътешественика Жак Картие, който я посажда първоначално на територията на Канада през 1541 г. Колонизаторите я пренасят и на територията на щата Вирджиния малко по-късно през 1620 г. Местното индианско население бързо се ориентира в ситуацията и скоро започва да отглежда ряпа в крупни количества. 
Има някои особености при избора и съхранението на ряпата (важат и за цвеклото - бел.ред.). Реколтата се събира през късната есен и успешно престоява до пролетта, но ако е заровена във влажен пясък. Друг, по-пригоден за града вариант е опаковането є в найлонов плик с дупки за вентилация. Поставя се в хладилник. Издържа до месец. Когато избираме ряпа на пазара, тя трябва да е тежка за размера си. Средните по размер екземпляри около 10-12 см са с най-добро качество. Твърде големите са с високо съдържание на фибри, могат да нагарчат.
Ряпата е най-добре да се консумира сурова. Настъргана на ситно се усвоява оптимално от организма. Преди консумиране може да се остави да престои половин час. По този начин се 

предотвратява евентуалното образуване на газове

Топлинната обработка и особено по-продължителната, значително намалява здравословните є качества. Въпреки това присъствието є облагородява с аромат всяка супа. В Западна Европа и Америка се приготвя като киселото зеле чрез сурова ферментация.  В Южна Турция пък си пийват екзотична 

напитка, наречена „шалгам сую", или репена вода

Тя се приготвя от сока на ферментирал морков, подсолен, подправен и овкусен с ароматен сорт ряпа. Традиционно питието се поднася охладено във висока стъклена чаша с дълги резени мариновани моркови. Предлага се и в подлютен вариант. Вярва се, че напитката лекува махмурлук, затова е предпочитан спътник на всяка алкохолно питие.
Не може да не споменем и листата на ряпата. Те я изпреварват по съдържание на витамини и микроелементи. Има витамини С, К, А, също калций, фосфор и магнезий. От тях също може да се приготви салата, но по-често заместват спанака в готвените ястия.


Червено цвекло
за червени кръвни телца

Beta vulgaris е истинска съкровищница на полезни вещества. Кореноплодът му изобилства на минерални соли - калий, калций, фосфор, желязо, сяра, йод, витамини В1, В2 и В12. Каротинът и витамин С също присъстват. По съдържание на йод се нарежда след водораслите. Това определя благоприятния му ефект при заболявания на щитовидната жлеза, а също при затлъстяване. Страници ще са необходими за изброяването на всички достойнства на цвеклото. 
Както подсказва самият му цвят, този корен е полезен за кръвта, по-специално за червените кръвни телца. Силно препоръчителен е за хора, страдащи от анемия. Повечето чудодейни качества на цвеклото се дължат на съставката бетанин. Тя е главен виновник за наситения цвят. Наименованието й е дадено през 1918 г. от нобеловия лауреат Вилщетер. 
Бетанинът е водоразтворим. Има ограничена стабилност при излагане на слънчева светлина, топлина и кислород. Като натурален оцветител е подходящ за продукти с кратък срок на годност, като сладоледи и кисели млека. В хранителната индустрия се използва под индекса Е162 – натурален оцветител. За разлика от другите опасни Е-та той е безвреден и е подходящ за вегетарианци и вегани (те не хапват нищо животинско – бел . ред.).

Бетанинът е утвърден като ракоспираща субстанция 

Унгарският лекар Александър Ференци е един от първите посветили се на тази дейност. След 8-годишни изследвания той стига до заключението, че съдържащите се в цвеклото съставки са ракоспиращи субстанции. Лечебният ефект се появява стъпка по стъпка за няколко седмици в зависимост от поеманото количество. Докторът установява, че оптималната дневна доза е 1 л сок, или отговарящото на това количество кореноплод. Червеният пигмент на цвеклото е доказал се помощник на човека в борбата със свободните радикали. Консумацията на цвекло подобрява и нормализира клетъчното дишане. Установено е, че там, където населението консумира големи количества червено цвекло, раковите заболявания са много по-малко. Има случаи при рак на кожата, при които налагането с компреси от сок от резени цвекло по няколко пъти на ден е довело до пълно изчезване на злокачествените образувания.

Особено полезен през зимата е коктейлът от сок от червено цвекло, ябълки и изцедени лимони, истински букет от витамини.

Той е подходящо защитно средство против тумори, жлъчка, грип, пречиства кръвта и забавя процеса на стареене. То подсилва ефекта на ряпата по асимилиране на хранителните вещества и изхвърлянето на токсините. 


Червеното цвекло се развива от дивия вид морско цвекло (Beta vulgaris, подвид maritima). Естественят хабитат на дивото растение са крайбрежните райони от Средиземно море, на изток чак до Индонезия и на запад по продължението на Атлантическия океан, чак до Канарските острови. 
Рецепти с корени от цвекло има записани още през II в., но същинската култивация на цвеклото в Европа набира сила чак през XVI в.  Римляните познавали дългия като морков корен на дивото цвекло предимно като лекарство. 
Както при ряпата, и при цвеклото е трудно да се датира с точност процесът по опитомяване, защото за разлика от семената и зърнените култури те напълно се разграждат.


БИОРЕЦЕПТИ

Коктейл „Витаминна бомба"
•50 мл сок от цвекло;
•20 мл сок от ряпа;
•20 мл сок от моркови;
•лимонов сок и мед на вкус. Консумира се максимално бързо след приготвянето, за да се предотврати загубата на витамини.

Салата „Мартеничка"
Равни количества бяла ряпа и червено цвекло се настъргват на ситно. Подправя се с лимонов сок, зехтин и сол на вкус. По желание се прибавят орехи и магданоз за още по-голяма доза витамин С.