четвъртък, 9 декември 2021 г.
сряда, 8 декември 2021 г.
ПРИТЧА
Някога, в едно малко село в Индия живял беден фермер. Той взел кредит от местен лихвар, но не успял да му го върне.
Лихварят -грозен старец, обожавал красивата дъщеря на фермера.
Затова му направил предложение: Да му опрости заема, ако фермерът се съгласи да му даде дъщеря си за жена.
Фермерът и дъщеря му били възмутени от наглостта на лихваря и веднага отказали.
Лихварят предложил да оставят решението на съдбата.
Сложил в малка торбичка две камъчета: черно и бяло. Момичето трябвало да изтегли едното от тях. Ако изтеглело черното, да му стане жена и дългът да бъде уреден.
Ако изтегли бялото, няма да се омъжи за него, а дългът пак щял да бъде уреден.
Фермерът и дъщеря му се съгласили.
И така, всички застанали на чакълестата пътека до земята на фермера. Лихварят взел две камъчета от чакъла и ги сложил в торбичката.
После подал торбичката на момичето, за да изтегли едното.
Момичето обаче имало остър поглед и забелязало, че и двете камъчета, които лихварят сложил, са черни. То не знаело какво да прави.
Имало три варианта.
Първият: да откаже да избира и баща и да влезе в затвора.
Вторият: да извади и двете камъчета и да покаже какъв измамник е лихварят. Това обаче нямало да помогне на баща и той пак трябвало да връща парите.
Третата възможност била, да си избере камъче и да се ожени за стария лихвар, за да остане баща и на свобода.
Но имало и четвърта възможност и точно нея избрало момичето.
То бръкнало в торбичката и изтеглило едно камъче. Без да го погледне, го изпуснало, уж неволно. Тъй като на земята под тях било пълно с подобни бели и черни камъчета, нямало как да се разбере кое от тях е изпуснато.
- О, простете ми. - казало момичето. - Изпуснах камъчето, без да искам, но ако погледнем в торбичката и видим какво е камъчето вътре, ще знаем и какъв цвят е било онова, което съм избрала.
Извадили камъчето от торбичката и видели, че то е черно.
"Значи момичето е изтеглило бялото", заключили всички дружно.
Старият грозен лихвар не отронил и думичка, защото това означавало да признае, че е измамник.
А с находчивостта си момичето спасило и себе си, и баща си.
Всеки сложен проблем си има решение.
Понякога просто трябва да действаме находчиво...
неделя, 25 април 2021 г.
неделя, 13 октомври 2019 г.
Погребението на Любовта
Погребението на Любовта!😐
В прохладна лятна сутрин на гробището се събра група в траурни одежди.
В прохладна лятна сутрин на гробището се събра група в траурни одежди.
- Днес ние сме тук, за да изпратим Любовта ... - плачливо започна Мъката.
Цинизмът изпуши една цигара, изплю се и...гръмогласно прекъсна траурната реч:
- Я престанете! Много му е притрябвала на някого! В окови се роди и без крила. Урод над уродите. Скиташе по улиците с Лъжата, а Измамата вечно и висеше на шията. Бори се за кратко с Агонията и готово. Още една душа изгоря в огъня и. Някой да иска шишчета? Побързайте, докато не е изстинала жарта ...
- За покойника или добро, или нищо - прекъсна го Нравствеността. - Аз, разбира се, също я осъждах, но това все пак е Любов, а не Похот или Разпуснатост. И каквато и да е била, заслужава поне да помълчим в нейна памет.
- Тя беше близка приятелка с Искреността - изхлипа Жалостта. - Никой не ще я замени.
- Обидата беше и нейната приятелка Непростимостта. Те я убиха, те и никой друг - раздаде се гласът на Вълнението.
- Сега аз ще живея в дома и - вдигна глава Пустотата.
- А казват, че Надеждата умирала последна - изсмя се Цинизмът, гледайки как Надеждата се задави в кашлица, грижовно придържана от Илюзията. - Скоро май пак ще се събираме на погребение. Нещо не виждам Страстта наоколо ...
- Тя е в кома - тихо каза Истината. - А за покойната знам повече от всички вас и ще се постарая Паметта да съхрани нейните искрящи от смях очи и трепетно биене на сърцето, когато загуби Покоя. Ще и издигнем паметник от отломките на рухналата Мечта.
Целувките и Докосванията стояха отстрани, притиснати до Нежността. Ласката мачкаше кърпичката си и не смееше да се доближи.
Неизбежността тихо свали капака. Нямата Справедливост сведе поглед, когато я пускаха в гроба.
- Почивай в мир!
И Гордостта хвърли първата буца пръст ...
Цинизмът изпуши една цигара, изплю се и...гръмогласно прекъсна траурната реч:
- Я престанете! Много му е притрябвала на някого! В окови се роди и без крила. Урод над уродите. Скиташе по улиците с Лъжата, а Измамата вечно и висеше на шията. Бори се за кратко с Агонията и готово. Още една душа изгоря в огъня и. Някой да иска шишчета? Побързайте, докато не е изстинала жарта ...
- За покойника или добро, или нищо - прекъсна го Нравствеността. - Аз, разбира се, също я осъждах, но това все пак е Любов, а не Похот или Разпуснатост. И каквато и да е била, заслужава поне да помълчим в нейна памет.
- Тя беше близка приятелка с Искреността - изхлипа Жалостта. - Никой не ще я замени.
- Обидата беше и нейната приятелка Непростимостта. Те я убиха, те и никой друг - раздаде се гласът на Вълнението.
- Сега аз ще живея в дома и - вдигна глава Пустотата.
- А казват, че Надеждата умирала последна - изсмя се Цинизмът, гледайки как Надеждата се задави в кашлица, грижовно придържана от Илюзията. - Скоро май пак ще се събираме на погребение. Нещо не виждам Страстта наоколо ...
- Тя е в кома - тихо каза Истината. - А за покойната знам повече от всички вас и ще се постарая Паметта да съхрани нейните искрящи от смях очи и трепетно биене на сърцето, когато загуби Покоя. Ще и издигнем паметник от отломките на рухналата Мечта.
Целувките и Докосванията стояха отстрани, притиснати до Нежността. Ласката мачкаше кърпичката си и не смееше да се доближи.
Неизбежността тихо свали капака. Нямата Справедливост сведе поглед, когато я пускаха в гроба.
- Почивай в мир!
И Гордостта хвърли първата буца пръст ...
неделя, 11 август 2019 г.
петък, 7 юни 2019 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)