събота, 20 април 2013 г.

Как ще ги стигнем ... японците


Е тази статия в световните медии направо ме смая, по-точно разсмя :))



Бира от слонска тор - любима в Япония

Пивото оставяло незабравима следа по небцето, с горчиво-сладък оттенък

Бирата, изготвена от суровина, престояла в слонски стомах и отделена по естествен път, жъне голям успех в Япония, пише в. Метро".

Пивоварната "Санкт Галън" нарече новия продукт Un, Коno Kuro, което е игра на думи с понятието тор.

В този сложен процес не се използва традиционния за пивото изходен материал, а кафеени зърна, престояли в храносмилателния тракт на животното.

Първата партида на странната напитка се харесала на познавачите, които дали висока оценка за вкуса й.

Пивото оставяло незабравима следа по небцето, с горчиво-сладък оттенък.

Суровината идвала от Тайланд, от местната фондация за защита на слоновете "Златният триъгълник".


Зърната са много скъпи - 35 грама струват 65 британски лири.

"Слонската бира" видя бял свят една година, след като бе лансирано "слонското кафе", престояло по същия начин в стомаха на гигантските животни.

То се продаваше за 720 британски лири килограма.

Производителят "Санкт Галън" определи новата си бира като "шоколадово силно пиво", въпреки че в него няма и следа от шоколад.

Напитката ще бъде пусната в продажба в новия магазин на фирмата в Токио.

През 2012 г. стана ясно, че най-скъпото кафе в света също минава през храносмилателната система на слонове.

Цената му за един килограм е 1100 долара, а за една чаша- 50 долара.

Причините за високата цена е, че отглеждането на слонове не е евтино.

Дават им да ядат само кафе, сорт "Тай Арабика", отглеждано на висока надморска височина.

За да произведат около килограм кафе, слоновете трябва да изядат над 32 килограма кафеени плодове.

Източник:БТА Снимки:ЕПА/БГНЕС

сряда, 17 април 2013 г.

Цвете с френски възел


Първият ми опит да шия  френски възли. 
Не бих се похвалила с добър резултат, защото честно да си призная ето това цветенце /на картичката/ ми отне горе-долу половин ден, почти цял следобяд, за да разбера как се правят тези вълнуващи френски възли и да се науча да ги шия. Ама научих се де ... :)  Само дето не можах да разбера как да ги приложа от схемата на панамата, ших на посоки, както ми хареса - резултата се вижда, ама на схемата не е същото.
 Сега следва да си намеря някоя по-сложна схема, съдържаща "възелчета" , че да затвърдя наученото и да ми изпълни душата с красота.



Оформих гобленчето на картичка, а самата картичка е вече подарена, добре че успях да я снимам преди това, в къщи снимките не можаха да станат, заради мрачното време





Вижте и този урок, на мен лично ми помогна ;)

понеделник, 15 април 2013 г.

Приказка:_____ МЕЧОКЪТ_____


Хорхе Букай

Това е историята на един шивач, един цар и неговия мечок.
Един ден царят установил, че едно от копчетата на любимия му сюртук е паднало.
Царят бил капризен, властен и жесток (както всички, които се окажат оплетени във властта твърде дълго). Така че, разярен от липсата на копчето, изпратил да издирят шивача и заповядал на следващата сутрин да бъде обезглавен от секирата на палача.
Никой не смеел да противоречи на императора на цяла Русия, така че гвардейците отишли до дома на шивача и откъсвайки го от семейството му, го откарали до подземието на двореца, където да дочака смъртта си.
Привечер, когато тъмничарят му занесъл последната вечеря, шивачът поклатил глава и промълвил: „Горкият цар“.
Пазачът избухнал в смях:
— Горкият цар? Горкият ти. Още утре главата ти ще се окаже доста далече от тялото ти.
— Не разбираш — казал шивачът. — Кое е това, на което царят ни държи най-много?
— На кое държи най-много? — рекъл пазачът. — Не знам. На народа си.
— Не бъди глупав. Имам предвид нещо наистина важно за него.
— Съпругата му?
— По-важно!
— Диамантите! — Тъмничарят си мислел, че е отгатнал.
— Кое е това, което нашият цар смята за по-важно от всичко друго на света?
— Знам отговора! Мечокът му!
— Точно така. Мечокът му.
— Е, и?
— Утре, когато палачът приключи с мен, царят ще е загубил единствената възможност мечокът му да проговори.
— Дресьор на мечки ли си?
— Стара семейна тайна… — отговорил шивачът. — Горкият цар…
Пазачът, който искал да спечели благоволението на царя, се втурнал да му разкаже какво е научил.
Шивачът умеел да учи мечките да говорят!
Царят бил очарован. Изпратил да доведат незабавно шивача и когато той се изправил пред него, заповядал:
— Научи мечока ми на нашия език!
Шивачът навел глава.
— С радост бих се подчинил, царю, но да се научи един мечок да говори е нелека задача, която изисква време… За съжаление, времето е това, с което най-малко разполагам.
— Колко време трае обучението? — попитал царят.
— Зависи от интелигентността на мечока…
— Той е много интелигентен! — прекъснал го царят. — Всъщност мечокът е най-интелигентният от всички мечоци в Русия.
— Добре. След като мечокът е интелигентен… и има желание да се учи… смятам… че обучението ще продължи… ще продължи… не по-малко от… две години!
Царят помислил за момент.
— Добре. Изпълнението на присъдата ти ще бъде отложено с две години, докато обучаваш мечока. Започваш утре! — наредил царят.
— Царю — казал шивачът. — Ако заповядаш на палача да отсече главата ми, утре ще съм мъртъв и семейството ми ще успее все някак да преживява. Но ако отложиш присъдата ми, няма да имам време да се занимавам с мечока ти… Ще трябва да работя като шивач, за да изхранвам семейството си…
— Не се тревожи за това — казал царят. — От днес нататък и в продължение на две години ти и семейството ти ще сте под царска протекция. Ще бъдете обличани, хранени и образовани с царски пари и нищо, което ви е нужно или което желаете, няма да ви бъде отказано… Обаче, ако след две години мечокът не говори… ще се разкайваш, че дори си помислил за това предложение… Ще се молиш палачът да те е убил… Разбираш, нали?
— Да, твоя милост.
— Добре. Стража! — извикал царят. — Нека заведат шивача у дома му с придворната каляска. Дайте му две торби злато, храна и подаръци за децата му. Сега вън!
Шивачът започнал да отстъпва заднишком, като не спирал да се кланя и реди благодарности.
— И не забравяй — казал му царят, докато сочел с пръста си към него. — Ако след две години мечокът не говори…

Когато всички в дома на шивача оплаквали загубата му, главата на семейството пристигнал с царската каляска — усмихнат, ликуващ и с подаръци за всички.
Съпругата на шивача не можела да дойде на себе си от изненада. Мъжът й, когото няколко часа по-рано откарали в килията, сега се връщал триумфиращ, заможен и радостен…
Когато останали насаме, шивачът разказал на жена си за случилото се.
— Ти си луд! — извикала тя. — Да научиш царския мечок да говори! Ти, който дори не си виждал мечок отблизо. Луд си. Да научиш мечок да говори… Луд си, безумец…
— Спокойно, жено, спокойно. Виж, утре по изгрев-слънце щяха да ми отрежат главата, а сега разполагам с две години. За две години могат да се случат толкова неща…
— За две години — продължил шивачът — може да умре царят… Мога да умра аз… И най-важното: може мечокът да проговори!

сряда, 10 април 2013 г.

Horror : The Blair Witch / ПРОКЛЯТИЕТО БЛЕЪР - какво е всъщност ...









                ПРОКЛЯТИЕТО БЛЕЪР - филмът,  който изгледах преди около два часа и все още съм под въздействието на мистерията му. 
Понеже не бях чела , нито слушала за тези легенди, филмът ме грабна със страховитата си мощ и ме остави да тършувам в мислите си,  т.е .
съществува или не  такава история, достоверна ли е,  или просто това е една измислица -  филм, плод на въображението на някой амбициозен режисьор. 
Беше ми интересно да разбера нещо повече за  достоверността на самата история и за филма и се поразрових  в интернет


Проклятието Блеър - истина или лъжа?





През 1634г. е основано малко селце наречено - "BLAIR VILLE". 150 години по-късно, през 1785г. няколко деца изчезват от селото. Дни по-късно откриват местна жена на име Ели Кедлърд да опражнява черни магии върху децата. Заради жестоката си постъпка местните я връзват за каруца и я оставят да умре в гората близо до селото "BLACK HILLS FOREST". Два дни по-късно от Ели Кедлърд не е открита и следа. През 1786г. (година по-късно) нещата, с които тя опражнява магии мистериозно изчезват, както и децата, които са жертви на магиите й. Страхувайки се от проклятие, всички жители на селото се съгласяват никога повече да не споменават името Ели Кедлърд. 
През 1820г. малкото село е купено от човек на име Бъркит е преименувано "Burkittsville". Само 4 години по-късно става инцидент с малко момиче на име Айлийн Траекъл. Малкото момиче се дави в реката близо до селото. Десет свидетеля на този инцидент съгласувано казват, че са видели как призръчна ръка издърпва малката Айлийн към реката. Тялтото на малкото момиченце не е открито. Седмици по-късно, няколко знака направени от дървени пръчки, мистериозно се появяват в реката, а самата вода сменя цветът си и заприличва на черна бездънна дупка. И така цветът стои няколко месеца. През 1886г. момиче, което се казва Робин Уивър се губи в "Black hills Forest" (мястото където изчезва Ели Кедлърд) .Така група от хора навлезли в гората да търсят малкото момиче. Докато я търсят, Робин се върща в селото сама, казва, че докато била в гората срещнала жена, която изглеждала, че не е стъпила на земята, а са е държала в въздуха. Непознатата жена завела Робин в къща и я оставила в мазе, където й казала да чака там. Малкото момиче се уплашило и се върнало в селото. Но след като Робин се връща в селото, групата от десетте човека, които я търсели така и не се връщат. Така втора група навлиза в гората да търсят първата. Не след дълго търсене втората група се връща в селото за подкрепление. Втората група казва, че са открили хората мъртви близо до реката, върху голям камък, наричан още "COFFIN ROCK", а труповете им били наредени така, че да образуват странен символ. След като се връщат отново на това място, за да отнесът труповете, там няма нищо, но следите от кръв и миризмата на смърт се усещали. Който и да е отнесъл труповете, е успял за по-малко от час. 
През 1940г. деца започват да изчезват от Burkittsville. Няма свидетели и никой не знае къде може да са. Няколко седмици по-късно, мъж на име Ръстин Пар, който живеел в къща отделена от селото, влиза в селото и започва да крещи "Свърших, свърших най-накрая успях, вече съм свободен". Така той е заподозрян от полицията и е пренуден да ги заведе до дома, си кадето са открити седем гроба на деца, а осмото е живо и обърнато към стената. Тогава то проговаря за пръв път от месеци. Ръстин Пар е арестуван и осъден на смърт. И така през 1941г. тои е екзекутиран (обесен).
А каква е неговата история. 

Ръстин Пар - 1903г. - 1941г.
Ръстин Пар живеел в град Фредерик, Мериленд. Един ден той наследил къща в "BLACK HILLS FOREST", близо до "Burkittsville". Там той живял сам, но бил щастлив и oбичал да се разхожда до късни часове в гората. Но един ден, докато се разхожда в гората, видял тъмна фигура не жена, която го гледала. Той не се уплашил, а дори станал любопитен и искал да разбере коя е тя. Но колкото се преближавал, тъмната фигура толкова се и отдаличавала, след което изчезнала в тъмнината. Ден след ден тъмната странна фигура се изястнявала все повече. Докато един ден мистериозната жена започнала да му говори. Първоначално Ръстин не разбирал нищо от нейните думи. Един ден тя му заповядала да направи странни неща, неща, които той не искал да прави, но неусетно ги изпълнявал. Така тя му казала да отвлече осем деца и да ги убива едно по едно в мазето на къщата си, но да пощади само едно, което трябва да е свидетел на тези убийства. Така Ръстин ги убивал едно по едно, но пощадил само едно дете - Каил. Пребивал децата с камък до смърт пред очите на Каил. Една сутрин, след като Ръстин се събудил, видял мистериозната жена в горния ъгъл на стаята си, тя му казала, че е приключило. Заповядала му да отиде в града и да каже на всеки срещнат, че всичко е свършило. След това повече никога не видял образа на жената.
                                         
През октомври 1994 г. трима млади студенти мистериозно изчезват след като отиват в гората. Те посещават местност, прочута като мистично и прокълнато място, за да проучат и документират съществуващите предания. Решени да се потопят в загадката те се въоръжават с 16-милиметрова камера и започват да обикалят хълмовете на Блеър. Интервюират местни жители и записват всяка легенда. Неочаквано те самите стават жертва на проклятието, тегнещо над Блеър,- изчезват и повече никой не ги вижда. Полицията обявява издирване, но единственото, което намират са колата, камерата, лентата, касетите и дневника на студентите. Историята напомня печалните събития, които от векове се случват в Блеър.

                                      

коледен подарък